Мах. Чуьлдин кьифер. Полевые мыши. Сказка на лезгинском языке

 

ХъуьтIуьн вахт тир. Са кьиф къузада, са кьифни гуьнеда яшамиш жезвай.
Са юкъуз къузада авай кьиф килигна вичин тIеквендай – гатфар жезва, ракъини живедал чIулав цIара кхьизва.
«Агьа, хъсан я, гила кьенят-менят валариз, авай зун-вун чанариз!» — лагьана, ада вичин суьрсет нез эгечIна ва руфун дулу авуна.
Килигна гуьнеда авай кьиф вичин тIеквендай – кьуьд я, живеди, лацу суфради хьиз, къузада авай кIунтIар кIевнава.
«Кьенят авуна кIанда», — лагьана ада.
Килигна къузада авай кьиф вичин тIеквендай – жив лугьудай затI амач.
«Кеф! – лагьана кьифре. – Куьдни акьалтIна, суьрсетни». Кьиф дуьздиз экъечIайтIа, акьалтIнавайди вичин суьрет я: жив, жив… Къузадиз гатфар пуд вацралайни къведайвал туш, гуьнедани цIранвайди гьа ягъай вил акьадай са кьве син я.
Гуьнеда авай кьифре я хъуьтIуьн эхирдикай, я суьрсетдин эхирдикай фикир ийизвачир…
Гьа икI, масадан гьалдиз килигна кар авур кьиф гишила телеф хьана.

 Рамалданов А.Р. «Лезги чIал»

 2-синиф,Махачкала, 2002,-332с

 

Гафар ва ибараяр: кьиф – мышь; къуза – северная, теневая сторона горы; гуьне – солнечная сторона; тIеквен – нора; гатфар – весна; кьенят – экономия, бережливость; валар – кусты; суьрет – припасы, запас еды; руфун дулу авун – живот наполнять; суфра – скатерть; гьал – обстоятельство; гишила – от голода; – гибнуть, пропадать.

Добавить комментарий

Ваш адрес email не будет опубликован.

Этот сайт использует Akismet для борьбы со спамом. Узнайте, как обрабатываются ваши данные комментариев.